17.09.2013 г.

Луната се отдалечава от Земята и оста на Земята се мести

   Естествения спътник на нашата планета и втория по яркост обект в нашето небе, Луната - от всички луни в Слънчевата система е уникална. Поради размерите и близостта до Земята, тя гарантира нейната устойчивост.




   Малко хора знаят, че Луната се отдалечава от нас. Колкото повече - по-бързо. И скоро, може да дойде момент, когато вече няма да бъде в състояние да стабилизира движението на планетата ни. Без Луната, на Земята ще започнат екологични катастрофи: водата ще се изпари, а ледниците ще се стопят поради високите температури. Морското равнище ще се увеличи с няколко стотин метра, а хората ще се свикнат да живеят в ужасни урагани и свирепи бури. 
    Без защита на нашата Луна живота на планетата просто ще изчезне.
 Ако  Луната се отдалечи само на 10 %  от сегашната си разстояние от Земята, и това  е - четиридесет хиляди км, то обратен път  няма. Въртенето на нашата планета ще стане непредсказуемо хаотично, което от своя страна ще доведе до
смъртта на много форми на живот върху него. 
   Не може да се каже, че за учените отдалечаващата се Луна  е  изненада. През последните повече от четири десетилетия, те имат много тясно наблюдение  от  спътници. През 1968 г. астронавтите от Аполо са оставили на Луната първият 
прибор, оборудван с рефлектори. Това е направено за по-точно измерване на разстоянието до Луната с лазери. И това е точно , което ни трябваше. 
Така че, сега в щата Ню Мексико има модерна апаратура, която лесно изчислява разстоянието от Земята до  Луната. 
   По-трудно е обаче да се определи колко бързо Луната се отдалечава. Но и това сега стана  възможно. Десетилетия неуморна работа са показали, че спътника се отдаличава със скорост от четири сантиметра на година. Изглежда, че това е една много малка величина, но тя се разраства с всяка изминала година. 
   Много хора подценяват това, което се явява Луната за нашата планета и какво  прави за нас нейната гравитация.
  Нашият спътник има най-голяма маса относително към своята планета в Слънчевата система и благодарение на такава маса може да обезпечи устойчивостта на нашата планета. Въртенето на Земята се определя от нейната гравитация - сила, привличаща  обекти. Стойността му зависи не само от разстоянието между планетата и нейните спътници, но и от тяхната маса, а масата на Луната е много голяма, съответно е и голяма гравитацията. На разстояние от 800 хиляди километра  лунната гравитация поддържа нашата планета в орбитата си. И това е много важно за нея: Земята има стабилна ос под ъгъл от 23 градуса, и следователно, поради такъв малък наклон, лъчите на Слънцето, равномерно се разпределят по цялото земно кълбо, поддържайки в света относително тесни граници на температурата, което е идеално за живота.  Докато ъгълът на наклона на Земята съществува в този размер, хората ще имат удобна система за постоянен климат. Именно тази стабилност дава възможност на всички живи същества на планетата да живеят и растат. 
С накланяне на  оста е свързана и познатата за човека смяна на сезоните. 
   Ако не беше Луната, то ъгъла на наклона на планетата ни би бил нестабилен и следователно, няма да е са стабилни изгревите и залезите, лятото и зимата. 
   Периодично наклона на оста на Земята се променя от два или три градуса и в двете посоки, и в резултат ние виждаме много природни бедствия. И какво ще се случи, ако в резултат на промяна на величината на гравитацията започне непрекъснато да се променя наклона на оста?
  Около сто хиляди години назад , незначителна промяна в ъгъла на оста е довело до промяна на ъгъла на Слънцето към Земята, превръщайки  нашите буйни гори в пустиня. И вероятно именно това е станало причина за миграцията на древните хора в северната част на Африка, както и в Северна Америка и Европа, тази промяна предизвикала ледена епоха, която продължила хиляди години. 
Ако учените считат този ледников период за глобално събитие за нашата планета, трудно е да си представим какво би станало с нея без  Луната. Земята ще се промени до неузнаваемост, а климатът ще бъде непредсказуем, подлагайки хората резки промени в температурата.
   Лунната гравитация влияе на приливите и отливите. 
Приливните цикли се повтарят два пъти на ден: именно толкова пъти Земята преминава през разширената зона направлявана от страна на Луната. В крайна сметка, лунната гравитация въздейства на морето и предизвиква прилив.
   Без лунното въздействие ще изчезне  четири метровото покачване на нивото на водата на екватора, водата ще се премести по-навътре в планетата, на континентите, което естествено ще доведе до покачване  на морското равнище. И на първо място, ще бъдат подложени на атаки в Ню Йорк и Рио де Жанейро. Наводненията ще опустошат двата града, оставяйки милиони бездомни, някои от които неминуемо ще загинат. 
   Ето колко голямо е  въздействието на Луната на нашата планета.
   И всичко казано не е  научна фантастика !
  Луната  обаче, се отдалечава, а когато си отиде напълно, ние - хората по света - ние ще сме обречени. Според  изследователите на  Земята и Луната, те не  са съществували винаги. Луната е възникнала  в резултат на катаклизъм преди четири и половина милиарда години. 
  Земята е формирана от протопланети сформирани в Слънчевата система. Тогава тя наполовина се състояла от стопена маса. В един прекрасен ден Земята се е сблъскала с друга планета, по размер близък до  размера на Марс. Ударът станал точно под 45 градуса и когато двете планети се сблъскали се образувал гигантски облак от отломки от твърда материя. Облакът се отдалечил от Земята на разстояние така, че да може да се движи в своята орбита. Някои фрагменти от по-малката планета не паднали на Земята, а останали да обикалят около нея, понякога сливащи се един с друг. В резултат на това, много бавно, започва да се образува родната ни Луна.  Преди четири и половина милиарда години Земята се е въртяла четири пъти по-бързо, отколкото днес. Денонощието продължавало шест часа, а оста на Земята е била наклонена под десет градуса. 
 Но  за изминалото време всичко се е променило. Преди, колкото Луната е била по-близо до Земята, тя е имала по-силно гравитационно въздействие върху приливите и отливите,  затова са се е променила тяхната сила. 
  Луната  се е формирала на разстояние дванадесет хиляди пъти по-близо, отколкото е днес. Скоро на планетата се образувал океан и Луната започва да предизвика теглене  четири пъти по-често. Водата се разпределя между малки 
вулканични острови, и приливното теглене започва да се забавя въртенето на Земята. През следващите 3 милиарда година се формират нашите континенти, и приливите забавят движението на планетата с осемнадесет часа на ден. 
Половин милиард години по-късно деня е с продължителност 22 час и  всяка година се добавал дял от секундата докато  дойде денят в който денонощието е от  24 часа. 
  След милиарди години лунната гравитация може да забави въртенето на Земята, така че денонощието ще бъде около тридесет часа. Въпреки това, силата на гравитацията, действа и в обратна посока. И тъй като масата на Земята е по-голяма, то е и по силно въздействието ивърху Луната. Земята от своя страна забавя оста на въртене на Луната до един оборот на 
месец. Гледайки към Луната, ние винаги виждам една и съща страна обърната към нас. Земята и Луната се намират в едно съединение обвързани с гравитацията. 
   Именно силата на  гравитацията на Земята оказва по-голямо въздействие на Луната.
  При въртене на Земята триенето на дъното на океана леко измества ежедневната приливна вълна от точката директно с лице на Луната, на изток. Това количество вода е такава огромна маса, че  нейната тежест измества напред Луната в своята орбита, което води до по-силно отдалечаване от планетата. Това е много подобно на камък вързан за въже: колкото по-бързо е въртенето, по-далече от въртящия ще се окаже. Интересно е обаче фактът, че Луната не само се отдалечава, но набира скорост. В докамбрийския период коефициентът на дистанциране беше два сантиметра на година, а днешните изчисления както и тия направени с помощта на лазер, фиксират увеличение на скоростта до 3,5 cm.
   Докато се отдалечава Луната, дните ще стават по-дълги и, следователно, ще се наруши промяната на сезоните, че ще преобрази живота на Земята . 
  За по нагледно да се разбере какво ще бъде състоянието на планетата ни е достатъчно да погледнем на близкия ни съсед - Марс.
 Марс и Земята имат някои общи характеристики: те са се образували по едно и също време. 
  Червеният цвят на Марс се предава от хематит - метал, който на Земята го има в немалко количество.
  Както и на Земята, на Марс има ледена шапка. 
  През 2004 г. учените са  научили много за Червената планета благодарение на кацане на нея. Учените не са намерили вода на планетата, но са намерили нещо подобно на някогашното корито на реките и  конкреции - малки кълбовидни купове от разтопен минерали. На нашата планета, такива конкреции се образуват, когато водата тече през седиментни скали, разтварящи минерали, които са се формирали в топки. Учените са открили големи находища  на  такива конкреции на  Земята, в пустинята на Южна Юта, се опитват да разберат миналото на планетата Марс и бъдещето на нашата планета. Оказа се, че по-голямата пустиня в Юта някога е била на дъното на океана. И ако конкрециите на Марс са се развили по същия начин, дори и на Марс някога е имало много вода  и затова животът е също е бил възможно. 
Но днес, Марс е огромно безжизнено и безводно пространство и учените не отричат , че ако на Земята водата си отиде, тя ще стане същата .
 Ако си отиде гравитацията на Луната върху Земята ще започне ново преразпределение на океанската вода. Въпреки това, за разлика от Марс, Земята ще запази някои от течна вода, в резултат на магнитните полюси, но водата ще се вдигне със стотици метри, сеейки опустошение в целия Свят. Освен това, без защитата на Луната, Земята ще попадне под въздействието на гравитацията на големите планети като Юпитер. Стабилния наклон земята ще остане в миналото. Планетата ще започне да се запълва на едната си страна, като  много крайбрежни райони ще се залеят. И с течение на времето, ситуацията ще става само по-лошо. Тъй като скоростта на отдалечаване на   Луната расте, такъв сценарий е възможен. /Източник: еarth-chronicles.ru/

Крушката си имала опашка ! Цялата работа е в положението на Земната ос - ето какво променя климата !
Според учените - земното ядро се е изместили с 252 км спрямо своята ос. Това обяснява резките промени в метеорологичните условия: сняг в Африка и зимна горещина в Сибир, но това не е всичко, учените смятат, че главното престои ...
 Оказва се, че е било време, когато Земята се въртяла в обратна посока. Вижте в древните индийски летописи, "там слънцето изгрява от Запад и залязва на Изток." Може да попитате: "а какво общо имаме ние?" - Това , че днес Земята е в процес на следващата смяна полюсите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар