Български народни пословици и поговорки


·        Като се прекатури колата, пътищата са много
·        Който ляга рано, рано и става.
·        Който ходи полека, висока планина изкачва.
·        Купил магаре, че тогава взел да мисли има ли трева.
·        По-добре късно, отколкото никога.
·        След дъжд – качулка.
·        От трън – та на глог.
·        Човек се учи , от що му се случи.
·        Глас в пустиня.
·        Куче влачи- диря няма.
·        Кучето лае, кервана си върви.
·        Ти си пей Пенкеле, кой ли те слуша.
·        Имаш ли хляб, кучета много.
·        Орташката работа и кучетата не я ядат.
·        Храни куче да те лае.
·        Обича го като куче тояга.
·        Очи пълни- ръце празни.
·        Един ридае –друг нихае.
·        Едни плачат, други скачат.
·        Изтъках си платното, да ти дам кросното.
·        Който няма воля, всичко му е неволя.
·        Майчина поука – синова сполука.
·        Бистра водица , мирна главица.
·        Болна Божка за кокошка.
·        Гладна кокошка просо сънува
·        Взел клечка да бие мечка.
·        Каквото повикало, такова дошло.
·        Малкото камъче прекатуря колата.
·        Дървото се превива, доде е младо.
·        От всяко дърво, свирка не става.
·        Всяко дърво си има червей да го яде
·        Доде вятър не повее, гората се не люлее.
·        На чужд гръб и сто тояги са малко.
·        Ако има в паницата ще има и в лъжицата.
·        Ако си богат ,всекиму си сват.
·        Имот се в гроба не носи.
·        Няма катафалка с ремарке.
·        От много глава не боли.
·        Широко му е около врата.
·        Бързата кучка слепи ги ражда.
·        Бързата работа –срам за майстора.
·        Който бърза ,късно стига.
·        Още Петко нероден, а шапката му шият.
·        Двама се карат, третият печели.
·        Дим се вдига, пламък няма.
·        Скарали се врабците за чуждото просо.
·        Сърдитко Петко, празна му торбичката.
·        Времето е пари.
·        От ситни парици стават жълтици.
·        Времето ще покаже.
·        Желязото се кове, дорде е горещо.
·        Що са дни, все са напред.
·        Видяла жабата, че коват вола и тя вдигнала крак.
·        Гладен вълк и сред село влиза.
·        Гладна мечка, хоро не играе.
·        За вълка говорим , а той в кошарата.
·        Вълкът козината си мен и,нрава не.
·        На вълкът му е дебел врата, защото си върши работата сам.
·        Родил се теле, умрял вол.
·        Не види гредата, види иглата.
·        Присмял се хърбел на щърбел.
·        Не знае на две магарета плявата да раздели.
·        Баба едно знае и едно си бае.
·        Ум море, глава – шамандура.
·        Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
·        Ако не тече, поне капе.
·        Една лястовица, пролет не прави.
·        Мокър от дъжд се не бои.
·        Не съм слънце да огрея навсякъде.
·        Никой не е безгрешен.
·        Всяко зло за добро.
·        Всяко нещо си има две лица.
·        Камъкът си тежи на мястото.
·        Да би мирно стояло, не би чудо видяло.
·        Всяки чудо за три дни
·        С едната ръка дава, с двете взема.
·        Добра дума, път пропрявя.
·        Езикът кости няма, ама кости троши.
·        Казана дума, хвърлен камък.
·        Не плюй в кладенеца ,от който ще пиеш.
·        Едно лайно разваля цяла каца с мед.
·        Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.
·        Две жени – цял пазар.
·        Който иска жена без кусур(недостатък), без жена остава.
·        Който не се е родил, той няма да умре.
·        Който завижда, не вижда.
·        Чуждото яйце е с два жълтъка.
·        Борч къща разтуря.
·        Ако има грешка, има и прошка.
·        Волът рие земята, ала на гърба му пада.
·        Господ забавя, ама не забравя.
·        Който копае гроб за другиму, сам пада в него.
·        Какво си дробил, това ще сърбаш.
·        Кой каквото прави, на себе си го прави.
·        От мухата прави слон.
·        Прави го от кумова срама
·        Хубавите круши , прасетата ги ядат.
·        Вместо да му извадят очите,му изписаха веждите
·        За всяка болка си има лек.
·        Гарван гарвану око не вади.
·        Тебе думам дъще, сещай се снахо.
·        Къде го чукаш, къде се пука.
·        Крадецът вика: дръжте крадеца !
·        Хитрата сврака - с двата крака.
·        Шило в торба не стои.
·        Бог да те пази от преправени светци.
·        Бяло му лицето, черно му сърцето.
·        Вълк в овча кожа.
·        Денем светец, нощем крадец.
·        Между два стола човек на земята пада.
·        Прекален светец и Богу не е драг.
·        Два остри камъка брашно не мелят.
·        Не му ща ни меда, ни жилото.
·        На лъжата краката са къси.
·        Който лъже,себе си лъже.
·        Любовта е сляпа.
·        Невиждани очи се забравят.
·        Главата му побеля, а умът му не дойде.
·        Мълчанието е злато.
·        Рано пиле рано пее.
·        Луд умора няма.
·        Всеки си има свойта лудост.
·        Бог високо, цар далеко.
·        Неволята учи.
·        Който вади нож , от нож умира.
·        Досаден като конска муха.
·        На всяко гърне мерудия.
·        Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупак.
·        Наяла се въшката, че излязла на челото.
·        Всичко което лети не се яде.
·        Два пъти мери, един път режи.
·        Пиян човек - съдран човал.
·        Криво седи, право съди.
·        Търси под вола теле.
·        Око да види , ръка да пипне.
·        Парен каша духа.
·        Срещу ръжен не се рита.
·        Боли го зъб, та куца.
·        Ни чул, ни видял.
·        Стадо без мърша не бива.
·        Остана с пръст в устата.
·        Отиде коня в реката.
·        Брат брата не храни, ала все го брани.
·        Братската злоба милост няма.
·        Кръвта вода не става.
·        Чедо си раждаш, брат не можеш.
·        Сговорна дружина, планина повдига.
·        Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
·        Дето имотът, там и душата.
·        Човешкото око шепа пръст го напълня , нищо друго.
·        Човешкото око насита няма.
·        Тихата вода е най опасна.
·        Неговата песен е изпята.
·        Сложил си главата в тор бата.
·        Гузен негонен бяга.
·        На страха очите са големи.
·        Страх лозе пази.
·        Един път стомна за вода, втори път стомна за вода , третият път се счупила.
·        Всеки с късмета си ходи.
·        Родиди ме с късмет, па ме хвърли на смет.
·        Господ дал, Господ взел.
·        Морето не е до колене.
·        Който не работи , не трябва да яде.
·        Яде като мечка, работи като буболечка.
·        Голям залък хапни, голяма дума не казвай.
·        Стара рана заздравява – лоша дума се не забравя.
·        Юнак без рана не ходи.
·        Здрав дух – здраво тяло.
·        Клин клина избива.
·        Всека жаба да си знае гьола.
·        Утрото е по-мъдро от вечерта.
·        Който високо хвърчи, от високо пада.
·        Крушата не пада подалеч от дървото.
·        Оганя гори там където падне.
·        Няма роза без бодли.
·        Между чука и наковалнята е.
·        Повикай неволята, тя ще те научи.
·        Ще го намериш като игла в купа сено.
·        Не може да раздели на две магарета плявата.
·        Маймун седяло, маймун излязло.
·        Скроили му шапка.
·        Да ти върви като по вода.
·        Лепят му се като мухи на мед.
·        На сила хубост не става.
·        Трай моме за хубост.
·        Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава.
·        Каквото почукало, такова се обадило.
·        Каквото посееш, това ще пожънеш
·        Рибата още в морето, той приготвил тигана
·        В мътна вода лесно се лови риба
·        Рибата се вмирисва от главата.
·        Орташката работа, псетата са я яли
·        Мъчи се като грешен дявол.
·        Ангел му е името, дяволски му делата.
·        Бяга като дявол от тамян
·        Учен да те бие, прост да те не милва
·        Лисицата обича не курника, а кокошките
·        Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно
·        Животът е като стълба — едни се качват, други слизат
·        Един зяпа, друг лапа
·        Бързият не ходи за вода, а жадният
·        Всеки тегли чергата към себе си
·        Всеки да се рапростира според чергата си.
·        Господ забавя, но забравя
·        Има си крушката опашка
·        Като се претури колата - пътища много
·        Който завижда-не вижда
·        Между два стола се пада долу
·        Две дини под една мишница не се носят
·        Много баби - хилаво дете
·        На краставичар краставици не придавай.
·        Не питай старило, питай патило
·        Приятел в нужда се познава.
·        Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари
·        С огън шега не бива
·        Старост – нерадост
·        Умря тая циганка, що го хвалеше