Ангелски коси и звездно желе

Скоро четох за тъй наречените "Ангелски коси" . Те се появявали обикновенно след наблюдаването на НЛО. Представляват полупрозрачни стъкловидни нишки. Учени били установили съства на тия влакна-в тях имало бор ,силиций, калций  и магнезии.През 1954 г., когато започва систематично изследване на този феномен, италианският химик Данило Кози е идентифицирал това вещество като бор-силициево стъкло в нестабилно състояние.
Има записани стотици факти за появата на "Ангелските коси."Първото споменаване на “Ангелски коси” се отнася за  1898 г., когато на такава летяща паяжина паднала в  град Монтгомъри в Съединените щати. Но най-известният случай е във Венеция през 1954 година. На  27 октомври Дженаро Лючети и Пиетро Ластручи седели на балкона на хотел на площад Сан Марко. Едновременно те забелязали два вретенообразни обекта, които се въртели  и летели в небето. Зад тях се простирали следи като бял пламък. Обектите с висока скорост преминали по небето, направили плавен завой на 180 градуса и изчезнали зад хоризонта.
Няколко минути по-късно НЛО наблюдавали и  участниците и зрителите на футболен мач във Флоренция. Освен футболистите и  съдиите,  на стадиона присъствали около 10 000 зрители и журналисти. Мачът е прекъснат, защото вниманието на всички е фокусирано върху летящите  “пури.” Но дори и след това играта не могла да бъде подновена – оказало се, че цялото футболно игрище е покрито с прозрачна лепкава паяжина.Някои хора се опитват да ги задържат в ръцете си, но те се "разтапят". Сред публиката съвсем случайно се намира студентът Алфредо Якопоци, който носи в джоба си епруветка. Той успява да вкара в нея няколко нишки. Епруветката попада в ръцете на професора от Флорентинския университет Джовани Канери, който ги дава на колегата си проф. Данило Гоци. След като анализира загадъчното вещество, Гоци се произнася: "Това е влакнест материал, който притежава значителна разтегливост и е устойчив на усукване. Ако се подложи на топлинно въздействие, потъмнява и става летлив, като след него остава прозрачна утайка. Анализът на утайката показва съдържание на бор, силиций, калций и магнезий. Хипотетично това вещество би могло да бъде нещо от рода на боросилициево стъкло."

   На 27 октомври 1954 г. двама души стоят на терасата на хотел "Свети Марко" във Венеция, когато забелязват в небето две летящи чинии. Те се движат успоредно една на друга и профучават с бясна скорост над тях. Дженаро Лучети и Пиетро Ластручи не вярват на очите си. Но не е възможно и двамата да са получили халюцинация, а и неприятната миризма, която се разнася след "разтварянето" на нишките във въздуха им подсказва, че са станали свидетели на необичайно явление.
 "Ангелски на коси" се наблюдават   и през 1917 г  в гр. Фатима при появата на Дева Мария
   През 1967 година в СССР се получил в запечатан съд, образец "ангелски коси" от Нова Зеландия. Загадъчното вещество било подложено на всестранен анализ от физика Л.В.Кириченко, чието заключение е, че отделните влакна, полупрозрачни, с бял цвят и дебелина по-малка от 0,1 микрон, "...не са аналог на каквото и да е известно образувание". Всъщност, имало е случаи, когато "ангелски коси" са падали от съвсем чисто небе.
  Американският уфолог Чарлз Mейн предполага, че “Ангелските коси” са материален резултат от работата на  двигателите на НЛО, отделяни навън като отработените газове от двигателите с вътрешно горене. Бързото им изпаряване той обяснява, че това вещество е много нестабилно в нашата реалност и изчезва, премествайки се привичното му пространство-време. Други уфолози предполагат, че небесната паяжина е материализация на някои духовни сили.



  По мнението на друг уфолог, англичанинът Бринсли льо Пиер Тренч, "косите" са нещо като ектоплазма, отделяща се при спиритични сеанси.
  Друга теория е йонизиране въздуха следващо от електро-магнитното поле, което обгражда НЛО. Може излишната енергия се превръща в материята

  Най-скорошният доклад за "Ангелски коси" идва от Аризона на 10 октомври 2010 г., когато в продължение на 3 дни по ред, "прежда  падна от небето".

  Интересно е и падането на "Звездно желе" от небето.
Един пример за това странно паднал вещество е през 1950 г. във Филаделфия. Двама полицаи видели обект да пада от небето. Те се втурват към мястото, където е паднал, и вместо това намерили желе-подобен материал на земята. Те описва обекта като  кристален диск  с купол , 6 метра в диаметър, излъчващ виолетово като мъгла. Един от полицаите се присяга и я докосва и тя се разтваря.
Друг инцидент участват г-жа Сибил  във Фриско, Тексас, през август 1979. Тя съобщава, че е открила лилава слуз в предния си двор, метеоритен дъжд.Тя се опитала да я миете с маркуч.
Oakville, WA през август 1994 г.. След  метеоритен дъжд  има желе навсякъде всички над града. Бевърли Робъртс, местно лице, съобщава ,че желе подобения материал  е паднал по клоновете на дърветата в градината и.  Много хора се  страдат след това от  световъртеж. 

От рапортите за ангелската коса става ясно, че с времето тя се разгражда и изчезва. Една от теориите за произхода на субстанцията е, че тя всъщност е йонизиран въздух, отделян от електромагнитното поле около космическия кораб. Най-известния случай с ангелска коса се случва в Олорон, Франция през 1952г. Тогава има необичайно голям брой случаи на забелязани НЛО.
На 2 ноември 1959г. в португалския град Евора, била събрана ангелска коса и изпратена за анализ на учените от Лисабонския университет. В заключението се твърди, че субстанцията е толкова сложна, че би могла да бъде някакъв  организъм, растителен продукт.