Анализ на орбитите на GPS сателити показва, че
нашата планета е по-тежка, отколкото се смяташе досега. Може би този ефект се
дължи на наличието на ореол от тъмна материя, който обгръща Земята.
Смята се, че тъмната материя съставлява около 80 на сто от материята на Вселената, но малко се знае за нея, включително и разпределението ѝ в Слънчевата система.
Съмненията, че тъмната материя може да заобикаля Земята идват от наблюдения на космическите сонди, някои от които промениха скоростите си по неочакван начин.
През 2009 г. Steve Adler на Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, показа как тъмната материя е обвързана от гравитацията на Земята и с това биха могли да се обяснят тези аномалии.
Ben Harris в Университета на Тексас в Арлингтън се запитал дали тъмната материя може да засегне и сателити. "Хубавото на GPS сателитите е, че ние знаем техните орбити наистина добре", казва той. От девет месечни данни за сателитите в GLONASS, GPS и Galileo групи, той изчислява масата на Земята като използва всеки сателит като гравитационна сонда.
На среща на Американския геофизичен съюз през декември 2013 г., Harris представи резултатите от изчисленията си, според които земната маса е по-голяма с 0.005 и 0.008 на сто от стойността на земната маса, установена от Международния астрономически съюз. Това отклонение може да се обясни с наличието на диск от тъмна материя с дебелина 191 км и диаметър от 70 000 км, разположен около екватора.
Харис все още не отчита сътресенията, дължащи се на относителността на сателитните орбити, както и гравитационното притегляне на Слънцето и Луната.
Нещо повече, предварителните данни от Juno сонда на НАСА, също представени на заседанието AGU,доказват,че скоростта е, както се очаква откакто е излетяла от Земята и хвърля съмнение върху по-ранните аномалии.
Ако обяснението на Harris е вярно, сателитите могат да показват свойства на тъмната материя, като например дали нейните частици си взаимодействат една с друга.
Смята се, че тъмната материя съставлява около 80 на сто от материята на Вселената, но малко се знае за нея, включително и разпределението ѝ в Слънчевата система.
Съмненията, че тъмната материя може да заобикаля Земята идват от наблюдения на космическите сонди, някои от които промениха скоростите си по неочакван начин.
През 2009 г. Steve Adler на Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, показа как тъмната материя е обвързана от гравитацията на Земята и с това биха могли да се обяснят тези аномалии.
Ben Harris в Университета на Тексас в Арлингтън се запитал дали тъмната материя може да засегне и сателити. "Хубавото на GPS сателитите е, че ние знаем техните орбити наистина добре", казва той. От девет месечни данни за сателитите в GLONASS, GPS и Galileo групи, той изчислява масата на Земята като използва всеки сателит като гравитационна сонда.
На среща на Американския геофизичен съюз през декември 2013 г., Harris представи резултатите от изчисленията си, според които земната маса е по-голяма с 0.005 и 0.008 на сто от стойността на земната маса, установена от Международния астрономически съюз. Това отклонение може да се обясни с наличието на диск от тъмна материя с дебелина 191 км и диаметър от 70 000 км, разположен около екватора.
Харис все още не отчита сътресенията, дължащи се на относителността на сателитните орбити, както и гравитационното притегляне на Слънцето и Луната.
Нещо повече, предварителните данни от Juno сонда на НАСА, също представени на заседанието AGU,доказват,че скоростта е, както се очаква откакто е излетяла от Земята и хвърля съмнение върху по-ранните аномалии.
Ако обяснението на Harris е вярно, сателитите могат да показват свойства на тъмната материя, като например дали нейните частици си взаимодействат една с друга.
Източник:newscientist.com, dailymail.co.uk
Коментари
Публикуване на коментар