Докато се изкачвала на хълм близо до Йоханесбург, жена видяла там ниско висящ сребърен диск, след което тя имала телепатична връзка с един от извънземните.
Той бил много подобен на мъж, започнали да се обичат, което доведе до
раждането на дете. Историята на Елизабет Кларер е една от най-причудливите и
необичайни в уфологията. Толкова много, че мнозина заподозряха Елизабет за
измислици в името на собствения интерес или просто на прекомерно богато
въображение.
В същото време самата жена увери, че всичко, което каза, е вярно. Дори ако се
появи любов към извънземен, раждането на дете от него и пътуване из цветните
звездни светове. Някои директно обвиняват Елизабет, че е луда, ексцентрична
или страда от някакъв психичен проблем. В същото време Елизабет Кларер беше
доста умна, компетентна и образована. Тя е родена през 1910 г. в Южна Африка,
родителите й са с благородно потекло, а момичето от млада възраст е обичало
музиката и науките.
Елизабет се интересувала особено от метеорологията и когато започна Втората
световна война, тя работи в разузнаването на ВВС на Южна Африка и дешифрирала секретни германски радиопрограми. След войната тя също не е направила нищо
„ексцентрично или неудачно“. Но през 1950 г. книга за НЛО случайно попадна в
ръцете й и тя веднага си спомни нещо, което отдавна е отишло някъде в самите
дълбини на паметта му. Спомни си, че когато е била на 7 години, тя и сестра й са видели в небето летящ сребърен диск, който светел и се извисявал много ниско
точно над фермата им.
И това не беше уединено събитие, а само първото от цяла серия, когато малката
Елизабет гледаше летящи дискове. Тези спомени и прочетената книга за НЛО
превърнаха Елизабет в голям фен на уфологията, обаче, най-странните събития в
живота ѝ започват през 1954 г. Елизабет разбрала, че над хълм в селски район
близо до Йоханесбург хората често виждат НЛО и тя решила да отидете там и
проучи всичко. Когато Елизабет пристигнала там и разговаряла с местния
Зулус, те ѝ казали, че на хълма има „мълния птица“ и че техните легенди
разказват за нея от много години.
Когато самата Елизабет се изкачила на този хълм, тя веднага се натъкнала на ниско
висящ диск с форма на диск. Той издавал тананикащ шум и през прозорците на
кораба Елизабет видяла хуманоидни същества. Тя искала да се приближи, но
внезапно била изтласкана от вълна от горещ въздух, но в същото време веднага
получила телепатична връзка със създанието от НЛО, което казало, че името му е
Акон.
Елизабет разговаряла с него известно време и всяка минута осъзнавала, че иска
да научи повече за тези същества. Когато контактът приключил и НЛО излетя,
Елизабет дошла на хълма още няколко пъти през следващите две години с
надеждата да поговори отново с Акон. През 1956 г.ѝ се дава втори шанс. Когато
Елизабет отново дошла на хълма, тя видяла летящ диск да слиза, да "сяда" на върха на
хълма, след което Акон излъл и поканил Елизабет вътре. До него бил неговият
приятел, когото Акон представи като ботаник и астрофизик, а след това
двамата започнали да водят Елизабет около кораба и да говорят за него.
Те казали, че техният диск е разузнавателен кораб и че в орбитата на планетата
екорабът майка, който е много по-голям от този. Те долетели дотам и Елизабет
видяла огромен предмет с форма на пура, дължината на който беше 8 мили (!), Така ѝ било казано. Вътре в този кораб всичко приличало на огромен красив град,
имало къщи, паркове с дървета, поляни с цветя и дори изкуствени езера. И
разбира се имало много хуманоиди. Елизабет ги определила като много подобни на
хората, но по-високи, по-красиви, по-учтиви, нежни, напълно не агресивни и не
жестоки.
Акон и други казали на Елизабет, че всъщност са от Венера и че живеят на нея,
преди тя да се превърне в студено парче камък. Когато Венера умряла, те излетели на планета, наречена Метон и сега живеят там. Те описали как е било , когато Венера е била нормална планета. Имало е много растения и било много подобно като на Земята.
Казали, че Венера е загинала поради факта, че орбитата й се е променила и тя се
е приближила твърде много до Слънцето. И че когато разбрали, че непоправимото
ще се случи, те започнали да летят далеч от Венера в търсене на други светове
и използвали Земята и Луната за временни спирки.
Елизабет разбрала, че венеризийците все още имат своите бази на Земята, Луната,
а също и на Марс и редовно ги посещават, защото се чувстват отговорни за
съдбата на земляните и искат да ги направят по-развити. След тази подробна
екскурзия Елизабет била върната на Земята, на същия хълм, но още тогава
разбрала, че Акон много я привлича като мъж. Акон също имал чувства към
Елизабет. В следващите месеци те се срещат няколко пъти и Акон ѝ дал специален пръстен, с който Елизабет можела да комуникира телепатично по всяко
време с него.
Между тях имало интимни контакти, след които Елизабет веднъж разбрала, че е
бременна. Бело 1958 г. и когато Елизабет разказа на Акон за бебето, той й
предложил да лети до тяхната планета Метон, за да може Елизабет да роди там.
Така и направиха.
Планета Метон била много развита и е една от седемте планети, обитавани от
венеризийците. Елизабет описа подробно как изглежда цивилизацията на тази
планета и думите й нарисуваха перфектно общество като в утопия. Нямало е войни,
престъпления, бедност, всички имали равни права и всички имали равен достъп до
храна.
Нямали парична система и всички къщи и предприятия се захранваха от
възобновяема и неограничена енергия. Хората носели луксозни копринени дрехи и
живеели предимно в обширни паркови площи. В градовете им нямало високи сгради,
нямало фабрики, а въздухът бел много чист. Децата се обучавали с помощта на
телепатия и затова нямали нито учебници, нито училища. В интервю с уфолог
Стюарт Буш, Елизабет казва например това:
„Метон е подобен на Земята, но е малко по-голям и е покрит почти изцяло от
океаните. Земята там е част от острова, а не континенталната част. Климатът е
много добър и те го държат под контрол. Те имат почти всичко, което можете да
искате, това е истинската утопия. Те не само са технически по-напреднали в
продължение на хиляди години, отколкото ние, но са духовно много развити. Те
нямат политици, закони, пари. Медицина там е наука, която дори не се счита за
задължителна за здравето, те така или иначе са здрави. Начинът им на мислене е
различен от нашия, те са много любящи, нежни и креативни хора.
Всеки върши работата, която обича най-много. Няма нужда от закон, няма
престъпление и няма полиция. Поведението на всеки се контролира само от етичен
кодекс. Те постоянно създават красота около себе си, има пълна хармония с нея.
Техните къщи са красиви и изработени от прозрачни стени. Те нямат книги, но
компенсират това с чести пътувания из галактиката и винаги вземат децата си,
дори и най-малките, със себе си, за да се поучат от собствения си опит.
Те имат технологии, с които да погледнат в миналото във всеки момент от
историята. Например, те могат да видят нашата планета по времето на
динозаврите. Те рисуват красиви картини и пишат прекрасна хармонична музика.
Те нямат проблеми с изучаването на езици, тъй като комуникацията чрез
телепатия не изисква това. "
Като цяло Елизабет била на прекрасно място и разбира се наистина искала да
остане там завинаги. Оказало се обаче, че това е невъзможно, било ѝ обяснено,
че вибрациите на Метон са напълно различни, отколкото на Земята и ако Елизабет
остане там твърде дълго, сърцето й ще отслабне. Елизабет бела принудена да се
сбогува с Акон със сълзи на очи и оставила сина си Ислинг за да се върне на Земята.
Akon рисунка от Елизабет
В следващите години Акан и Ислинг посещавали Елизабет много пъти на Земята, а
след това Акон и синът му тръгнали на дълго пътешествие из галактиката. В
средата на 70-те години Елизабет разказала цялата история на уфолозите и станала много популярна в тяхната общност. Тя се интересувала от журналисти,
посещавала е различни конференции за НЛО. За съжаление, на други места
Елизабет бела предимно осмивана за „писане на фантазия“.
През 1980 г. Елизабет Кларер издала книга за себе си „Отвъд светлинната
бариера“, но след това започнали да я обижда още повече и дори да я преследва. Били ѝ изпратени заплахи, била сплашена, затова скоро Елизабет решила да „изпадне в
нелегалност“. Тя спряла да общува с уфолози и журналисти. През 90-те години тя
работила над втората си книга „Досието на гравитацията“, но нямала време да я
завърши, след като почина през 1994 г.
Историята на Елизабет Кларер все още
предизвиква скептична усмивка у мнозина и се чете като приказка , но самата
Елизабет, по думите на обкръжението си, бела в ума си, докато остарявала,
изобщо не приличала на безумен мечтател и винаги казвала, че думите ѝ са
верни.
За тези които искат да прочетат книгата на Елизабет могат да я намерятя в pdf формат на английски език ето ТУК
Коментари
Публикуване на коментар